От няколко години престанах да правя новогодишни резолюции. Смятам, че се тотално безполезни и ненужни. Ако имаш план го следваш и обновяваш целогодишно. Толкова е просто. Няма нужда всеки 1-ви януари да изпадаме в дълбоко екзистенциално замисляне какво ще трябва да изкълчим от живота.

Вярвам обаче, че всяка година ни учи на нещичко. Я добро, я лошо. Важното е да разбираме уроците и да вървим напред, към по-доброто ни Аз. Напред към мечтите, както беше туитнала @mvarbanova1 на 1-ви януари :-).

За мен 2017 беше важна, дори преломна в разбирането ми за работата, претоварването, времето, което отделям за себе си и хората, които обичам, както и за проектите, които ме вълнуват. Страшното е, че не успях да усетя как и тази година мина толкова бързо. Спрете Земята, искам да сляза. Аз ли нещо бъркам или Вселената си прави бъзик.  Дайте да я караме малко по-спокойно, по-бавно, по-истински.

Планът ми за 2018 е простичък:

Да заменя мултитаскинга със сингъл-таскинг. Искам да си давам време и да правя нещата по-бавно, по-внимателно, по-добре. Да се наслаждавам на процеса и на резултатите.

Да отделям повече време за себе си. И нямам предвид за молче и маникюрче. Искам повече моменти, в които мога да спра и да мисля за важните неща, за мечтите…да си отпусна време да чета и да слушам чужди истории.

Да отделям повече време за пътувания. Това виси от години.

Да срещам още вдъхновяващи хора. Имам късмета да познавам хора, които не признават никакви рамки и опровергават всякакви модели. Надявам се все така да съм заобиколена от такива изумително смели хора и още…

Да избягвам бърнаута (т.н. синдром на професионалното изчерпване). 2017  беше благодатна на претоварвания – психически и физически. Имах чести моменти, в които ми с виеше свят, не можех да се концентрирам, имах моменти на тревожност и се чувствах ужасно. Стига де.

Да развия проектите, които съм наумила. Лека полека. С добро планиране и желание.

Честита Нова 2018 година.