Пчелинци
Има места, които са просто красиви и други, които ти спират дъха. Едно такова изумително място е параклисът „Свети Йоан Летни” построен в местността „Комико” („Пчелин камък”) и язовир Пчелина (познат и като „Лобош“), който е приютил на своето дъно село Пчелинци.

Недалеч от София и все пак толкова далече от цялата глъч, суета и лудост. Пътят е лесен, тръгвате към Радомир след като преминете през града стигате село Прибой след него наляво към село Поцърненци, което незнайно защо наричах през целия път Парцуца. Та…стигнете ли пивницата, която си е напълно функционираща и пълна с клиенти и завивате наляво. Продължете напред, трябва да подминете една голяма чешма с паметник до нея. В един момент пътят става черен и трябва да прецените дали да продължите напред или да оставите колата на някоя поляна. Ако е валяло скоро ви съветвам да не рискувайте освен, ако не сте с високо проходима машина, която има колела и на тавана 

Та, оставих си аз количката и запалихме кракомобила, който за 30-тина минути ни закара до мечтаното място. По пътя пръхтяхме и се дивихме на чудни пейзажи, част от които съдържаха кравички.:-)

Kravi i panorama

„Свети Йоан Летни” е построен през 14 век и от високо е гледал село Пчелинци докато през 70-те години правителството не решава да го заличи и да изгради язовира, където водите на реките Струма и Светля се срещат. Селото и сега е под водите на язовира, но предполагам с различно население.

Параклисчето е много спретнато и чисто. Седи гордо на върха на хълма и сякаш съблюдава реда в местността. Усеща се едно спокойствие и святост, които аз рядко намирам на други места. Явно местни хора го поддържат, тъй като беше изметено и подредено.

Paraklisat otvatre
Олтара на параклиса бе отрупан с икони, яйца и монети. По стените още си личат стенописи, които с времето са избледнели.
Личат си още вандалски надписи на нашето светло бъдеще, което е решило да остави координати тип „пешо от Перник”. Жалко и тъжно.

 

Хълма точно зад храма предлага отлични условия за снимки за любителите на фотографията. Аз с моята жалка камерка не успях да се изявя кой знае колко, но ще ми е приятно да видя нещо от човек, който знае какво прави. Предполагам залеза там ще е…ами фантастичен.

Обещавам да се върна пак.
ПП: Мястото намерих благодарение на книгата „101 отбивки”. Надявам се тепърва да обикалям местата описани на страниците й.

20150921_140113