Не съм планирала да посетя емирствата. Поне не е било в челните позиции на моят „To do” списък. Случи се така, че 2018 година ме изненада с арабско приключение до Абу Даби…и искам още.

Първите ми впечатления, разбира се, бяха…жега и пак жега. От моментът, в който подадох нос от самолета на летището в Дубай до мига, в който вратата на самолета се затвори зад гърба ми на връщане жегата беше постоянно с нас.

Въпреки, че имах твърде малко време за разглеждане успях да се насладя на няколко места в Дубай и Абу Даби.

Арабско приключение – Спирка Дубай

Първата и задължителна спирка беше в Дубай, за да се полюбуваме на Бурдж Халифа, който като огромен великан бдеше над върволицата от хора, които се разхождаха долу, където пък фонтаните на Дубай предлагаха друг спектакъл. Полюбувах се и на двете докато вечеряхме в страхотен ливански ресторант. Обещах си следващият път да се кача на възможно най-високата му точка и да се хвърля…добре де, без хвърлянето…чаша вино и гледка е достатъчно.

Дубай Мол е не по-малко впечатляващ. Почти не успях да обърна внимание на магазините, тъй като архитектите са се погрижили мястото да ври от емоции. В един момент умората ме събори и след, като се порадвах със сетни сили на водопадите с гмуркачите се отдадох на заслужена почивка в басейна на хотела, който предлагаше всичко, от което имах нужда.

Среднощното плажуване е страхотно, особено поради факта, че басейнът беше на висок етаж и разкрива цялата прелест на нощен Абу Даби (О, да. Телепортирахме се от Дубай – Абу Даби – нищо работа). Не знам дали ви се случват моменти на покой, в които времето сякаш се забавя и чуваш всички малки шумове, чуваш и мислите си и сякаш идваш на себе си от целият градски шум и стрес. Все още не знам как да накарам да ми се случват по-често…

Ако посетите Абу Даби, със сигурност ще ви посъветват първата ви спирка да бъде джамията „Шейх Зайед“.

Аз също ви съветвам да отделите поне половин ден за това невероятно архитектурно съвершенство.  Сега, като си спомням и разглеждам отново снимките си все още усещам топлия гладък мрамор под босите си крака. Джамията побира над 40 000 молещи се. Май съм виждала толкова хора на едно място само на Sensation.

панорама на джамия Шейх Зайед

Можех да прекарам там цял ден, любувайки се на мрамора, огромните арки и фантастичните полилеи, накичени с кристали Сваровски. Разбира се за всичко си има цена и това чудо е струвало на емирството 545 милиона долара. Впечатление ми прави, че джамията е завършена през 2007 година, но изглежда, така все едно вчера са срязали лентата и са я открили официално. Всичко е чисто и безупречно.  Тотален шок за българското ми съзнание. Може би това се дължи на факта, че на всеки 20 м стои човек, който следи зорко за реда. Въпреки че внимавах, бях смъмрена няколко пъти.

Как трябва да сте облечени в джамията?

Всички посетители задължително се събуват на входа и ходят боси (или по чорапки). Компромиси не се правят както за жени, така и за мъже. Мъжете задължително носят дълги панталони и тениска покриваща раменете, а жените слагат абая с качулка, която да покрива косата и тялото.

Дрес код в джамия Зайед

В случай, че не сте в това облекло при посещението си, в джамията се предлагат безплатно за ползване по време на посещението. В съблекалните ще ви екипират, а има и точни инструкции. Гледайки сега снимката, осъзнавам, че не е чак толкова строго. Разни кичури стърчаха и не беше проблем.

Обърнах внимание и на облеклото на мъжете. Те също бяха покрити от глава до глезените с бели одежди наречени „dish-dasha“, а на главата си носят шал наречен „keffiyeh“. По моите впечатления арабските мъже държат на изрядността на облеклото и често се преобличат през деня, за да останат свежи. Всички бяха префектно изгладени с прави ръбове (Боже, какви неща забелязвам).

Арабски стил - сандалиСред морето от бели dish-dasha, единственото, което беше в контраст бяха чехлите, които сметнах, в първия момент, че са доста „битак стил“. След кратко проучване разбрах, че са изработени от най-висококачествена кожа. Чехлите на снимката бяха около 700 евро, което просто ме остави без думи. Все пак не разбрах защо всички са подобни и няма кой знае какво разнообразие.

От написаното до тук установявам, че явно съм зяпала доста и тази дейност продължи с няколко посещения на „танцът на пръчките“. Музиката и ритъмът са пленяващи. Окзва се, че бях голяма късметлийка, тъй като този танц се изпълнява рядко – предимно на сватби, национални празненства и други важни събития. Признавам, че изнахалствах доста и се шмугвах в разни кътчета между танцуващите, за да ги снимам. Вбесих няколко фотографчета с по-професионални апарати от моя, но такъв е животът, момчета.

Освен с коне, емирствата са известни със своята любов към соколите.

Спортът се развива по тези земи в продължение на 2000 години. В Абу Даби се намира и най-голямата и добре развита болница за соколи (Болница…ЗА СОКОЛИ). Първият президент на емирствата Шейх Зайед (Sheikh Zayed Bin Sultan Al Nahyan) е бил голям любител на соколарството и е направил много за любимците си. Интерсни са начините за хващане на диви соколи в природата. Човек изкопава дълбока дупка, в която се крие. Той използва за примамка гълъб, който и завързан, за да не може да отлети. Когато сокола се спуска към горкия гълъб се затваря капан и voilà . По време на опитомяването, соколарите изграждат връзка на доверие с птиците, което предполагам става трудно и бавно. Самите птици са ужасно красиви и излъчват сила и гордост. Специалните им шапчици, които закриват очите са много интересни и доколкото видях си има мода и за тях. Усещането да галиш подобна великолепна птица е …хм..с какво може да се сравни…да докоснеш облажите – толкова са им мекички перата. Слава Богу ме харесаха и склониха да ми оставят всички пръсти.

Емирство Абу Даби беше супер изненада за мен и мога да го сравня само с арабска приказка. Нямам търпение да го посетя пак, за да мога да видя колко точно пясък има в пустинята, лошо ли миришат камилите и какви мисли виреят зад воалите.