Людмил Егов е инициатор на инициативата за поправка на стари компютри „Дари Добро“. Идеята е да се вдъхне още малко живот в старите компютри, които с неговата помощ достигат до нуждаещи се деца. Най-удивителното е, че следвам „Дари добро“ от години, т.е. това не е еднократно занимание, жест, кампания. Това е част от неговия живот, за което искам да изкажа своите адмирации.

Всеки от нас си има история. Тя често остава скрита за външният свят, което е съвсем нормално. Имаме своя малък кръг от приятели и семейство и те ни познават по-добре. Историята на всеки е интересна. Можем да направим изводи, да научим уроци, да опознаем по-добре човекът насреща или дори себе си.

Реших да разпитам хора около мен за техните истории от живота. Какво ги вълнува, ядосва, радва, вдъхновява, извисява? Какво ги движи напред? Защо правят това или онова?

Дари добро ФБ

Като начало изпратих няколко въпроса на човек, който познавам косвено, основно чрез делата му и страницата му във Фейсбук.

Ето какво сподели той, в отговор на моите въпроси.

Здравей, представи ни се. Кой си ти? С какво се занимаваш в ежедневието си?

Кой съм аз – това е много голям въпрос. Отнема множество животи, докато човек отговори на този въпрос 🙂 Затова е казано – познай себе си.

Ако трябва да го разкажа, ще ми са нужни 10 страници най-малко, защото животът ми е много разнообразен с много върхове и падения. Това, което беше ценност някога, сега за мен е безсмислица. Преди 20 години взимах 10 хиляди лева заплата, сега изкарвам месеца с 400 лв.
Като цяло – в момента съм изцяло отдаден на духовен път, всичко друго е вторично и само нюанси.

Обичам да запълвам външния си живот с разнообразие, да майсторя, изобретявам, да работя с майката Земя. Обичам да снимам, да творя неща от нищо-нещо (тук съм споделил няколко такива проекти).

Ти се занимаваш с инициативата „Дари добро“. Разкажи как се роди идеята? Кой беше първият компютър, който поправи и подари?

Идеята се роди от един стар компютър, който е от миналия век и до последно работеше. Такива морално остарели компютри хората изхвърлят, поради самият начин на развитие на техниката, в чиято основа е заложена изкуствената необходимост непрекъснато да сменяш компютъра и софтуера си. А ето, с по-стари версии и операционна система този античен компютър вършеше всичко необходимо – игри, музика, филмчета, сърфиране на интернет. Синът ми (тогава на 6-7) имаше много игри на него, които обожаваше.

Дари добро

И оттам ми хрумна, да събирам такива ненужни компютри и да ги подготвям за деца, с които да се образоват, обогатяват, да се прокарват нови идеи за свят с доверие, любов, без насилие, лъжа, омраза и въобще цялата поквара на света на възрастните. Постепенно започнах да събирам филми, приказки, музика и всичко, които внимателно подбирам да отразяват това ми виждане, осъзнавайки, че подготвяйки децата, подготвям бъдещето на България (ето скромният ми опит в тази посока).

Би ли споделил дали синът ти ти помага с инициативата?

Не особено. Той не осъзнава какво е „Дари добро“, но знае, че благотворителността е хубаво нещо и сам е дарявал неща на деца и съученици.

От колко време се занимаваш с това?

Ще станат вече 5-6 години, не съм обърнал внимание.

Ако трябва да съм честен, са поне 18 години, „Дари добро“ и даряването на компютри е просто една брънка във веригата. Превел съм и субтитрирал доста филми (една част са тук), превеждал съм всякакви статии, книги, водил съм лекции с родители и какви ли още не неща.

От блогът на Людмил:

Колко време ти отнема инициативата „Дари Добро“?

Това е работа всеки ден

Знаеш ли колко компютри си поправил и подарил и като цяло чрез теб колко компютри са изпратени?

Не съм броил, може би стотици…

Сподели случки и истории, които са те шокирали и ще запомниш?

Имал съм прекрасни моменти, когато децата ми пишат благодарствени писма (като това момиче),…

Писмото на Божида към „Дари добро“:

Дари добро писмо

„Скъпи господин Людмил Егов, много Ви благодаря за лаптопа, който ми бе подарен от Вас. Затова, аз реших да ви напиша едно благодарствено писмо, за това което ми направихте. Аз помня какво сте ми написали в писмото „Да пазя този лаптоп, като нещо скъпо, защото това е един малък прозорец към света на познанията“. А второто, което поискахте от мен е: „Един ден, когато мога да предам доброто нататък“. И за това, което Вие ми направихте много щастлива, Ви благодаря от сърце.“

… или когато родителите ми казват колко са радостни децата им, когато самите деца ми се обаждат да благодарят. Това ме окрилява и дава смисъл да продължа.

Забелязах колко отворено сърце има българинът. Неведнъж, след като съм посетил даден дом, споделям на групата колко бедно и скромно живеят хората, без да искам нещо или призовавам за помощ, но веднага се отзовават хора, които искат да помогнат.

Например този случай, когато детето (което ми беше първият „клиент” преди години) вече е пораснало, а няма колело. И споделих, веднага писаха няколко човека, предложих на един от дарителите да купя колело на старо за 120  лв., той държеше да е ново. В крайна сметка юношата се сдоби със скъпо колело, което аз самият не мога да си позволя да купя за сина ми.

Но никога не съм завиждал за това, напротив – радвам му се. В друг случай обзаведохме семейство с пералня, хладилник и т.н. след като писах, че живеят бедно. Веднага се отзоваха хора, които не ме познават дори, пратиха пари, купих техниката и я инсталирах там. В трети случай правихме баня за една бедна козарка.

Включват ли се лично хора при такива случаи?

Не. Хората помагат с финанси, но досега никой не е предложил да помогне с реалната работа, освен един доброволец от София, който ремонтира лаптопи.

Разочарования имаше в изобилие, разбира се, на моменти дори съм бил на прага да прекратя „Дари добро”. Но това са моите уроци по неосъждане и приемане на хората такива, каквито са. Имал съм случаи, неведнъж, когато давам на хората лаптоп, за който аз самият спестявах години наред, те просто го взимат, обръщат се и си тръгват без едно  „благодаря”.

Имал съм случаи като даря на някое семейство, започват да звънят всеки ден да искат още и още неща, включително пари на заем и т.н. Случва се често хора, които през ден звънят, да питат, кога ще получат компютъра, който съм обещал, а когато го получат повече не ми се обаждат, дори само да кажат, че е пристигнал, да не говорим да изпратят снимка, както сме се разбрали. Това е най-честото – просто хората ме забравят, след като получат компютъра.

Това е разбираемо, много хора са затрупани с грижи, объркали са живота си – това, което не мога да не забележа през годините, е, че хора, които не умеят да благодарят или злоупотребяват с добрината на другите, винаги живеят в нищета, следват ги болести и неудачи, от които се оплакват, без да разбират елементарните духовни закони, че ако не можеш да благодариш, спираш всяка благословия към тебе. Затова и не съжалявам такива хора, защото те сами си докарват съдбата.

Имах случай, когато дарих хубаво колело на дете, за което после разбрах, че е откраднало от нещата, които са за даряване. Отидох у тях и взех колелото обратно, след това – беше неприятна история.

Имал съм случаи хора да ме обвиняват, че злоупотребявам, че продавам даренията и т.н. Но не обръщам внимание на това.

По-горе споменаваш твоите уроци по неосъждане и приемане на хората такива, каквито са? Мислиш ли, че това е основен компонент на доброто? На това да не се отказваш да вършиш това, което смяташ за смислено, въпреки тези хора, които злоупотребяват?

Това е част от духовния път – неосъждането. Ако човек не може да го преодолее, значи е заседнал някъде.

С какви проблеми се сблъскваш, свързани с даренията, които правиш?

Проблеми не съм имал, единственият проблем е времето.

В какъв смисъл? Не ти достига ли?

Да, при „Дари добро“ не може да се ходи на работа. И когато няма пари, тръгвам да работя по разни строежи и така „Дари добро“ спира. В момента съм така.

Защо продължаваш да го правиш?

Отговорът съм го дал тук.

Защото здравото общество започва от здравото семе и корена.

А кое е здравото семе и корен в една държава? ДЕЦАТА! Днес като заговорим за промяна в системата, някой сеща ли се за децата? НЕ! Всеки иска да променя политиците, партиите, държавния апарат, да изобличава интригите им…

А нали точно в първите 7 години от живота се залага моралът, светогледа и принципите на една бъдещата нация.

Началото на промяната е образованието на децата

Сегашната система на образование на младите е безнадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му. Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото. Нужна е радикално нова парадигма, не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците – с таблети.

Какво се надяваш да промениш?

Не се надявам. Аз просто служа. Друг прави промените…

Зарових се в блога на Людмил и тепърва ще чета и гледам филмите, които той е публикувал. В началото на интервюто той беше човек, който просто се занимава с благотворителност, както може. Сега е човек, от който съм научила нещо.

Това е предимството да се откъснеш от своя Аз и да се обърнеш към някой друг с интерес и желание да го разбереш и опознаеш.

Людмил посвещава  колкото се може повече от времето си на инициативата и искам да помоля да го подпомогнете. Може да е със стария ви компютър или с финанси.

Аз лично избирам Revolut като платформа. Можете да изпратите малка (или голяма) сума на @lyudmidx53

Patreonhttps://www.patreon.com/user?u=13018423

Банкова сметка BG51STSA93000026547684, BIC: STSABGSF за Людмил Щилиянов Егов

Можете да го наптавите с ePay или карта. Подробостите, можете да намерите тук http://bezpeleni.info/staripc.html?fbclid=IwAR3VZBOviGNT1IpiufUv9pXAT2ki8yzBSgdtjzI5nxgWgcO78fTz343lSNU

Още интерени постове

С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните ми трябва малко време.