Чантата е неотменен аксесоар, който казва много за човекът, който я носи. Големина, форма, сложност, цветове, начин на носене…

И аз като много от вас съм луда по чанти и обувки. Нищо ново. Аксесоарите са онази щипка сол, която придава истинския вкус на ястието. Чантите за мен са цар.

Египедска чантичка

Още египтяните са се сетили, че им трябва пособие за пренасяне на ценности и са използвали малки чантички, които се носили на кръста.  Все има какво да сложиш…я ще е някоя помада, я гребече, я отровичка. Чанти си трябват.

По малките чанти носени на кръста от мъже предимно, но и от жени са нарични и тогава (16-17 век) “purses” и са използвани като портмонета за монети и други ценности. Терминът  „handbag“ се изполва за първи път от Thierry Hermes при по големи чанти за багаж, които в честия случай са носени от мъже. Разбира се, няма сами да си носим тежките (по онова време) рокли. Това дава и тласък за чисто модните течения и цунами, които чантите ще направят през следващите десетилетия и столетия.

1900 – 1920 г. чантите, като аксесоар вече набират сила и по витрините се появяват все повече модели. Войните също оказвали влияние на формата и цветовете на чантите. Наложила се тъй наречената „bucket bag”, която все още си съществува и се радва на супер интерес. И защо не?

След като хората са се опомнили от войната (1950) започноло истинското цунами на чантите. Те бавно започнали да се превръщат в култ, който целял показност и изразявал ясни послния. Чантите изразяват сила, статус, стил.  Големите са предпочитани повече от работещите жени, като по-практични и удобни, но чанти имало за всички.

Периода 1980-1990 чантите затвърждават водещата си позиция на аксесоар и често брандовете ги окичват със свои лога, които дават още сила на собственичките, обвързвайки се с бранда по нов, много по-отдаден начин.

Двадесет и първи век даде пълна свобода на дизайнерите и всичко, което може да ви хрумне може би вече го има под формата на чанти. Това е страхотно, защото обожавам странни и леко откачени чентета, които си казват всичко.

За съжаление аз съм “Wanna be” шик чантоносител и да си разхождам странните чантета, но в честия случай съм с чанти тип „работещо момиче”. Големичка и удобна. Мога да побера стоте най-важни неща, които ТРЯБВА просто да мъкна навсякъде. Все пак възнаграждавам поривите си и имам няколко бонбона, които ме радват ужасно и ги нося по по-специални поводи, почивки, пътувания или като се ми писне от черната ми ежедневна торба и реша, че мога да събера света в тези мъници.

Ако си търсите нощо наистина различно, забравете моловете. В малките магазинчета можете да намерите единствени по рода си аксесоари.