Трудно човек може да опише преходът от Аз към Ние и първите стъпки в майчинство. Не мисля че и учените могат да опишат или обяснят добре този процес. Аз все още съм в него и не мога да намеря думи да обясня какво се случва с една жена, когато от сърцето й се отделя тази малка част и започва да расте.
След като бременността и раждането приключиха дойде момента на прехода от Аз към Ние. Първите стъпки в майчинството. И тук трябва да спра и да поздравя всички майки, които четат тези редове. Майките са важни. Не просто важни, а много важни.
Признавам, че не осъзнавах това напълно. Причините са много. Нямах в живота си точното понятие на думата „майка“ и се подпирах на общоприетите схващания, но не познавах истинското чувство. Нямах връзката.
Сега стъпвайки смело в дълбокото и бидейки от другата страна започвам да проумявам истината за ролята на майката. Короната е тежка. За това още веднъж – Поздравления за всички майки. Браво за смелостта, отдадеността, себеотрицанието и всичко, което давате и никой не подозира.
Изповедта
Споменах, че неволю образа на майката при мен е по-друг. И ще ви кажа, че това е голяма липса. Огромна. Ужасна. Сега обаче имам на плещите си това малко същество – моята дъщеричка – Лилия. И не мога да повярвам. Все още не мога. Как е възможно на мен да ми се случи нещо толкова хубаво? Не мога да повярвам. Седя, гледам я и не мога да проумея.
Може би говорят хормоните, но… и това е част от пътешествието, нали?
Избори
Гледайки напред от ден 1 всяка майка се опитва да осигурни най-доброто за малкото си. Поради тази причина и току що изписана се замъкна до избирателната секция, за да гласувам. Каквото правим днес ще определи бъдещето ни. Ние не го контролираме, но имаме възможност за действия. Ето защо, макар и с малко несигурен ход, в жегата направих своят избор. Дано да е за добро. За нейно добро, пък и за наше. Надявам се да ни предстоят още дълги години и в крайна сметка заслужаваме да живеем в страна, в която виждаме бъдещето си.
От Аз към Ние. Първи стъпки в майчинството
Тя е тук и аз вече сме ние. Аз съм майка. Страшно си е като го помислиш. Човек, зависещ от теб изцяло. Вече сме ние.
Преходът е предизвикателството тук. Все още съм в него и все още се опитвам да осъзная какво се случва, кога, как и т.н. Безкрайно много съмнения и страхове преминават през ума на една майка, но лека полека нещата си идват на мястото. И ще има още страхове, колики, зъбки, разболявания…всичко. Ние ще преминем през каквото трябва.
Не мога да изляза и напиша някакви велики препоръки, които да приложа. Аз следвам инстинкта си и това за мен е най-правилното. Ще има грешки, ще има и успехи.
Не мисля да се превръщам в една от онези майки, които говорят само с „ние“…“ние се изакахме…ние ядохме, ние…“. Не, аз-ът е тук. Той не е изгубен. Той по-скоро е отдаден ;-). Ще има пак приключения и мигове.
Тя и урокът
Малката Лилия е прекрасна. Има силен глас, лакома е и безумно много я обичам. Урокът, който ми даде още щом се появи е че знам твърде малко за обичта, особена тази обич между майка и дъщеря. Тази, която не предполагаме, че съществува. Тя си е като еднорог, споменават я тук-там, гледаме малко скептично на нещата и изведнъж БАМ – ето, че я имаш в ръцете си.
Малко хаотичен пост се получи, но се опасявам, че до толкова мога да си събера акъла в момента. 😊 Не мисля че ми стигат и думите да опиша по-добре какво се случва.
Приключението тепърва започва.
Благодарности на екипа в болница Токуда за грижите. Много майки са ми споделяли травмиращи преживявания по време на тяхните раждания. В честия случай те се дължат на лошо отношение от персонала, неглижиране на болките им, грубост, очакване на допълнително заплащане, подаръци и т.н. Това е ужасен стрес, особено в такъв момент, в който една майка е толкова уязвима.
