Истории

В „Истории“ ще разказвам…ами истории. Мои, чужди, всякакви. Историите са нещо необикновено. Разказвайки своята история, човек може да сподели житейски опит, гледна точка, емоции, виждания и разбирания. Не е задължително да ги приемаме и „осиновяваме“, но ако успеем да слушаме истински и разбираме ще можем да се надграждаме като хора.

Ключовото тук е да можеш да слушаш и да се опиташ без осъждане да разбереш човекът на среща. Обичам историите, особено с хора, които са оставили притесненията за това какво ще кажат хората…

Обичам и историите на по-възрастните хора. Те имат да кажат толкова много, само да има кой да ги чуе. Историята на по-възрастен човек е като машина на времето. А и те са толкова истински, когато разказват. Чувствата им прозират под леките вълни в гласа. Един гигантски резервоар от опит, знания, емоции, натрупани с времето, което един ден ще си вземе своето и повече няма да съществуват. Няма да имаме досег до тях.

Историите се крият и в книгите, филмите, театралните постановки. Понякога те на са толкова явни и е нужно усилие, за да разбереш добре случващото се. Така е с театъра. Там винаги има скрито и зрителят трябва да отвори съзнанието си, да се задълбочи, да положи усилие, за да разбере.

Театърът е истинска магия, която се случва на живо. Хубавото е, че в България се прави толкова хубав театър, изобилстващ от хора, които са отдадени и влагат толкова много енергия в това да я развиват.

Историите са около нас. Ние трябва да се научим да ги виждаме, чуваме и разбираме.