Често хората пощуряват щом наближат страшните 30 години, и когато момента за промяна на първата цифра настъпи решават, че това е то…краят на живота.

Нужно ли е да приемаме толкова тежко, че ставаме на 30? След като вече съм променила първата цифра мога да разкажа какво се се случи при мен. И не, животът не приключва, по-скоро започва по-хубавата част.

Защо?

Когато си на 20 всичко е ново, вълнуващо и непознато. Имаш много енергия и се впускаш в разни приключения. Приключваш образованието си и започваш първата си работа, където си нечий асистент и вършиш черната работа. Често не се вглеждаш в общата картинка и не разбираш защо определени решения са взети…с други думи, липсва ти опит. Тук-там те мъчат и някак…не се чувстваш силен. И въпреки, че сме много наперени и смели в действителност липсата на житейски опит си е трън в задника.

Да, излизаме, купонясваме, срещаме нови хора, влюбваме се лудо и страдаме безумно, правим необмислени постъпки (като да тръгнем на стоп към/от морето), но всичко си има цена. Хвърляйки се с главата напред, често води до чупенето й.

Лудите 20

30-те от своя страна са като спокойна река. Наслаждаваш се на пътуването по нея, знаеш как да управляваш лодката, знаеш какво има във водата и как да се справиш с него.

Може би най-важната промяна за мен и моите 30, е че започнах да слушам себе си, което доведе до доста филтриране. Разни вредни навици бяха оставени в 20-те, бяха зарязани доста хора, които нямаха особено позитивно влияние. Започнах да отделям време за хората, които имат значение и хобита, които бях пренебрегвала преди, защото се нагърбвах с ненужни задачи или срещи.

30-те предложиха и много повече осъзнаване, в това какво искам от връзката си и човекът до себе си. Изостах илюзиите и се концентрирах върху нещата, които са реални. Наслаждавам се много повече на хубавите моменти и приятелите ми, оценявам много повече и моментите на покой.

30-те години

Редовните излизания по барове и клубове замених с пътувания, тихи моменти, изгреви и залези, истории от интересни хора и разни предизвикателства, които сама си поставям.

Страхът от преминавате от лудите 20 в 30-те се оказа напълно необоснован. Имам предчувствие, че 40-те ще предложат и други позитиви, но за тях ще почакам още.

А вие каква промяна забелязахте във вашите 30?