Последните дни доста се изписа за талантливият, български, комедиен актьор Васил Василев-Зуека и решението му да напусне България в търсене на…бъдеще. Имаше доста крайни мнения и в двата полюса и реших и аз да споделя своя коментар.

Да започнем от начало. Родена съм в годината на Чернобил. След това си спомням и за съжаление съм изживявала глад и студ в първите години на демокрацията. В последствие имаше и още. Ама много глад и много студ. Да, малка съм била, но тези неща за съжаление остават, запечатват се в човек.

Слушала съм как нашите са обсъждали политици, кабинети и са имали надежди за промяна и бъдеще. Често гледахме „парламентарен контрол“, въпреки че това беше най-досадното нещо на света. Просто смятах, че тези хора говорят празни приказки. Моето малко аз е било доста проницателно…

Е, по-добър живот не получихме, а по-доброто бъдеще изглежда е някъде извън границата на тези толкова обични (почти) 111 хил. km².

Мисълта ми е за Зуека. Човекът си хвана шапката и семейството и тръгна по света в търсене на бъдеще. Вярвам, че не мисли толкова за себе си, а за детето си. Има право. След като си изживял един живот в тази реалност, в която едни и същи хора редят едни и същи схеми, като променливата е, че някои биват очиствани в полза на други. Реалност, в която справедливостта е рядкост, законите ги има, но не се спазват, в която достойните хора, които са изнесли държавата на гърба си сега вземат жълти стотинки, все още изпитват този глад и студ, който аз навремето познах. Реалност, в която, ако поживееш по-дълго се превръщаш в един обезверен индивид притиснат от цялата тази грешност.

Кой ще каже, че човек няма право да търси бъдеще за децата си и за себе си? Това е част от демокрацията, от онази свобода, за която мечтаем. Свободата да направиш избор.

Но ние обичаме да съдим. Знаем всичко и нашето мнение е единственото правилно. Това са тези капаци, които ни ограничават да видим по-голямата картинка, която да ни даде перспективата, за да се движим напред.

Страната ни е прекрасна, но всеки има право да търси бъдеще. Дали ще го намери? Божа работа, както обичат да казват старите хора.

В търсене на бъдеще

Успех на Зуека.

Като финал, мисля че е уместно да споделя едно стихотворение на великата Елисавета Багряна.

ДНИ МОИ

Летете – радостни или омразни,
И делници и празници.
Летете, няма да ви смятам,
Дни мои на земята –
Вий, сиви гълъби и бели, –
Излитнали от моите ръце
И някъде в безкрая отлетели
Като към предначална цел…

На шийките ви малките писма,
Привързани от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време –
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?

Летете – няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И литнали навеки от ръцете ми –
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно –
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.

Ако ти е харесал постът виж и нещо подобно тук?